Замисляли ли сте се защо едновременно съществуват проспериращи и непроспериращи страни? Защо една част от населението на планетата се радва на всички "блага на цивилизацията", а другата няма елементарни удобства или като цяло е принудена да пие вода от замърсени източници? От хилядолетия на Земята съществува неравенство между малка прослойка богати и огромна — бедни. И тази разлика бързо се увеличава. Какво се случва? Въпрос на късмет и трудолюбие или глобална схема за измама?
Ще разберем заедно с експерти в тази област — Джон Пъркинс, автор на бестселъри според New York Times, международен лектор и Робърт Кенеди, доктор на политическите науки, президент на Съвета по международни отношения в Атланта. Те хвърлиха светлина върху реалната ситуация и причините за икономическото неравенство в света в изказванията си на форума "Ние сме хора. Ние искаме да живеем", проведен на 7 май 2022 година.
Инвестиции, развитие на нови отрасли в промишлеността, разширяване на инфраструктурата. Познато? Днес предприемачите и развиващите се страни "ловуват" за възможности за привличане на капитал от международни фондове, финансови организации и корпорации. Инвестиции – звучи като манна небесна за бедните региони, които имат природни и човешки ресурси, но нямат пари за развитие на технологии и промишленост.
Разработени са цели ръководства за държавните органи, общините и бизнеса за това как да привлекат прословутите инвестиции. Всяка стъпка е описана на различни езици с красиви снимки и истории за успех. Инвестиционен паспорт, индустриален парк, проекти и обекти…
Набираме инвестиции — ще осигурим развитието на производството, икономиката, съпътстващата инфраструктура, ще създадем хиляди нови работни места, данъците от които ще подобрят социалната и други сфери. Страните ще разцъфнат. Абсолютно логична, здрава верига от аргументи както за обикновения човек, така и за бизнесмена.
Реално върху листчета хартия, графики и цифри се потвърждава положителният ефект. За вас определено ще заснемат цветни видеоклипове, ще отпечатат брошури. Само с една цел — красиво да се прикрие грандиозната измама!
Само 1,1% от световното население притежава почти половината от световното богатство. Повече от 55% отн аселението на планетата притежава само 1,3% от цялото световно богатство. Разликата между богатите, свръх богатите и останалата част от обществото само нараства.
Covid-19 само влоши този проблем. 2020 г. отбеляза рекордно увеличение на капиталовите дялове на милиардерите в световното богатство.
"Такова неравенство предизвиква не само презрение, но и недоволство сред най-бедните хора и народи, и поражда конфликти в страните и между тях. За съжаление, то също оказва значително негативно въздействие върху икономическия растеж, който е толкова необходим за подобряване на живота на човечеството", подчертава Робърт Кенеди.
Според данни на Our World in Data (проект Global Change Data Lab, организация с нестопанска цел, UK), публикувани в статията “Глобална крайна бедност”, глобалната бедност е един от страшните проблеми, с които се сблъсква светът. Твърде много хора често гладуват, страдат от лошо здраве, лишени са от основни здравни грижи, имат ограничен достъп до образование и жизненоважни услуги и нямат светлина през нощта.
Всеки ден 25 хиляди души, в това число повече от 10 000 деца, умират от глад и свързаните с него причини. Приблизително около 854 милиона души в света са недохранени, а високите цени на храните, причинени от изменението на климата и необоснователните войни, могат да доведат още 100 милиона души до бедност и глад. Тези цифри озвучи в своята реч на Форума президента на Съвета по международни отношения в Атланта:
"Борбата с неравенството в доходите, както в рамките на страните, така и между тях, може да се окаже дори по-трудна от борбата с разпространението на оръжия за масово унищожение, тъй като често е причинена от алчност".
Военният аспект на поробването в резултат на войните е бил доста забележим през цялата човешка история. Поне през последните 2-3 хиляди години от нашата история. Но след Втората световна война и особено що се отнася до САЩ след поражението във Виетнам, дойде разбирането, че военните действия не са непременно най-добрият вариант за страната. Следователно дългът се превърна в настояща движеща сила за обогатяване. И тогава икономическите убийци излязоха на сцената.
Един от тях е бил Джон Пъркинс, днес най-известен с уникалната си книга "Изповедта на икономическия убиец". Авторът споделя личен опит, разказва за високоплатени професионалисти, които мамят страни по целия свят с трилиони долари. Книгата показва потребителския формат, в който всички ние живеем. Системата на корпоратокрацията и алчността.
"Моята длъжност се наричаше "главен икономист". Моята работа всъщност беше да идентифицирам държави, които разполагат с ресурсите, от които се нуждаят нашите корпорации. Такива като петрол и много други. Днес това са литий, кобалт и други полезни изкопаеми за високотехнологичната промишленост. Основната цел е максимизиране на краткосрочните печалби, независимо от социалните и екологичните разходи", — споделя Джон Пъркинс.
Спикерът подробно описа схемата за измама и даде красноречиви примери от собствения си опит като икономически убиец на американските корпорации.
"Ние, икономическите убийци, идентифицираме подходящата страна и организираме голям заем за нея от Световната банка или от едно от нейните дъщерни дружества. Но всъщност парите не отиваха в страната, те отиваха при нашите корпорации за инфраструктурни проекти в тази страна", — отбелязва авторът на книгата.
Желаните проекти са, например, индустриални паркове и енергийни системи, магистрали, пристанища, летища, като цяло големи инфраструктурни обекти. И те наистина се създавани и въвеждани в експлоатация. Но на първо място, те са донасяли огромна печалба на корпорациите, които са наели икономическите убийци, а също така са помагали на няколко богати семейства в тези страни да забогатеят.
Семействата, притежаващи индустрия, банки, търговски центрове, се възползвали от по-доброто енергийно снабдяване, по-големите пристанища и магистрали. Но повечето хора са пострадали, защото парите за здравеопазване, образование и други социални нужди отивали за изплащане на дълговете по заемите.
"Чудесен пример е Колумбия, където имах офис и прекарах там много време . Години наред подкрепяхме полицията в страната и военното обучение на колумбийските войници под предлог, че ги обучаваме да се борят с наркодилъри, които доставят наркотици предимно в САЩ. А всъщност много от тези войници се използват за защита на американските корпорации — петролни и други компании, които са изложени на риск — разказва публицистът. "Някои заплахи са наистина основателни от гледна точка на местното население, на което се нанася огромна вреда".
Милитаризацията се използва като предлог за борба с тероризма или за самозащита срещу някакъв предполагаем враг.
В крайна сметка (според предварително обмисления сценарий) страната не може да изплати заемите, ето защо нейните "чуждестранни партньори", а всъщност — икономически убийци, се обръщат към МВФ и се договарят за рефинансиране на кредита. Джон Пъркинс честно обясни последствията:
"Това винаги е означавало, че страната трябва да продава ресурсите си на много ниска цена на нашите корпорации без екологични или социални ограничения. Евентуалнода гласуват за нас в ООН, да ни позволят да изградим военна база на своята територия. По този начин ние всъщност поробваме тези страни чрез дългове и ние сме много добри в това".
Дълговите задължения, които поемат страните, трябва да бъдат изплатени по някакъв начин. И обикновено те се изплащат чрез измама на народа.
Когато лихвата и дългът не могат да бъдат погасени, а за това умишлено се създават всички условия, "собствениците" на икономическите убийци предоставят заеми на страните при такива условия, че е почти невъзможно да ги изплатят! Обезпечението по заемите са ресурси, които все още се намират в недрата. В един момент кредиторът казва: "Тъй като не можете да изплатите дълга, ние се нуждаем от достъп до вашия петрол, литий и т.н.".
В този момент се нанасят огромни щети на околната среда и местните системи. Хората в районите, където се извършва добивът на изкопаеми или се полагат тръбопроводи, ужасно страдат от това. В крайна сметка щети се нанасят на цялата страна — това е глобална икономическа система, която поглъща сама себе си до пълно унищожение. Много разрушителна система, създадена от потребителското общество.
"Занимавах се с това в продължение на много години, защото мислех, че постъпвам правилно", обяснява бившият икономически убиец. — В бизнес училището ме научиха, както и Световната банка и всички тези институции насърчават идеята, че чрез инвестиции в инфраструктура (заеми) икономиката расте, страната процъфтява. И ние можем статистически да покажем, че това наистина се случва".
Работата е в това, че растежът и просперитетът се измерват преднамерено чрез брутния вътрешен продукт (БВП). В САЩ например трима души притежават същия капитал като половината от населението на страната. По този начин може дори приблизително да се извърши изчисление на лист хартия. Ако тези трима души са спечелили 10% от активите си миналата година, докато половината от страната е загубила 3%, а останалата половина е останала на същото ниво, то това ще покаже ръст на БВП от близо 4%. Изглежда, че цялата страна печели, но в действителност само трима души са преуспели. Всички останали или са останали в същото положение, или са започнали да живеят още по-зле.
Ако това се случи в страна, в която трима души притежават същия капитал като половината от населението, какво можем да кажем за страните от Африка, Латинска Америка и други, където трима души притежават същото богатство като 90 или 95% от населението. Това изначално е крива система, при която показателите са изопачени в полза на богатите.
Богатството само по себе си не е нещо лошо, излишъкът от капитал понякога се реинвестира в икономиката и осигурява работни места, а също така се явява първоначалният капитал за технологични иновации, които подобряват човешкото съществуване. Въпреки това показното натрупване на богатство над потребностите често има пагубен ефект върху човечеството, коментира Робърт Кенеди:
"Тези, които имат много пари, правят огромни пари от това. В резултат на това по-голямата част от парите отиват на върха на финансовата пирамида и се концентрират в това малцинство, което често е много по-малко заинтересовано да подобри живота на по-бедните слоеве на обществото, отколкото да натрупа още повече богатство за себе си. Това е, което наричаме алчност. Наистина ли някой се нуждае от къща с площ 37 000 м²? А това е къща, собственост на магнат в Мумбай, Индия. И той не е единственият сред тези, които притежават къщи с площ над 10 000 м² ".
Понякога се твърди, че изграждането на такива къщи и мега яхти има положителен икономически ефект. Но дали тези пари достигат до тези, които се нуждаят от тях. Ако погледнем нашия свят, отговорът е очевиден. В съвременното общество богатите стават по-богати, а останалите значително по-бедни.
Разликата между тях бързо нараства, цената на това е животът на милиарди хора, които с по-добро здравеопазване и образование биха могли да дадат огромен принос за подобряването на живота на човечеството. Такова неравенство не може повече да продължава.
Това не е лесно, констатира Робърт Кенеди. Парите решават всичко, не само купуват мега яхти и мега къщи, парите купуват самовластни управници и демократи. Последните често се избират на длъжности чрез законно разрешени огромни вноски в подкрепа на изборните кампании. Разбира се, парите оказват значително влияние върху техните решения, които са от полза за богатите спонсори, а не за широката общественост.
"И така, какво можем да направим? Трябва да работим за коренна промяна на отношението ни към народите и обществата. Светът няма да се промени сам. Сред необходимите стъпки — големите капитали трябва да бъдат ограничени... Ние трябва да уважаваме другите народи и култури и техните възгледи, които се различават от нашите. И накрая, ние трябва да излезем извън рамките на тясното определение на индивидуалните и националните интереси и от гледна точка на съзиданието дастигнем до решаването на назрелите проблеми, които заплашват нашето бъдеще и бъдещето на планетата. Имаме нужда от по-съзидателно общество!" — уверен е президентът на Съвета по международни отношения в Атланта.
Потребителският формат разрушава нашето благополучие и води до обогатяване на малцина за сметка на бедността на милиони. Това е пътят на поробването и самоунищожението. И точно на него ние се намираме днес. Единственият изход е да се промени формата на обществото от потребителски, където най-висшата ценност са парите, към съзидателен, където най-висшата ценност се явява човешкият живот.
Остави коментар